Видин и Северозапада

Здравейте приятели,
Имаме голямото желание да ви покажем част от нашия град и регион. Когато решите да ни гостувате може да се насладите на прекрасна природа, много забележителности и куп романтични кътчета. Нека заедно да развенчаем мита за „Северозападнала България” :)

 

Затова, качвайте се на колите, вземете нещо против комари (не са толкова страшни) и напред към Северозапада!

 

И не забравяйте да минете при нас, очакваме ви с вкусна прясна риба, хубаво изстудено  бяло вино, запотени халби с бира и още много, много кулинарни изненади!

 

Ваш,
Екипажът на ‘Fish & Grill’ Dunava



Баба Вида

„Баба Вида" е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на Дунав, в североизточната част на Видин.

 

Легендата разказва, че някога живял голям български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство.

 

Най-възрастната сестра – Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – “Баба Вида” или “Бабини Видини кули”.

Синегогата

Синагогата във Видин е сред най-красивите сгради в града. Тя е построена за една година и открита тържествено в края на септември 1894 год. от д-р Мордехай Грюнвалд, главен равин на България по онова време. Изградена с дарения на местното население, Синагогата във Видин е втората по големина в страната, след тази в София.

 

Синагогата се намира на 5 мин пеша от крепостта Баба Вида, като е с правилна форма и има трикорабна едноапсидна базилика., притвор, галерии и четири кули. Сградата е построена по подобие на синагогата в Будапеща, като дървеният материал е доставен от Унгария, а лампите и полилеите – от Австрия.

 

От 1950 година насам сградата на Синагогата не се използва, поради което в ммомента е в лошо състояние. От десетилетия Синагогата във Видин е без покрив, а стените и се рушат. И въпреки това още си личи нейната непреходна красота.

Музей Конака

Музей "Конака" се намира в централната част на град Видин и има интересна постоянна изложбена композиция. Сградата на музея е построена през втората половина на 18 век, като в последствие е изменена. Първоначално е била замислена като едноетажна с приходи в двете посоки, пресичащи се под прав ъгъл в средата. В централната част на сградата се е издигало помещение приличащо на кула, наблюдателница на пожарната охрана.

Турците са използвали сградата за полицейско управление, а след 1870 година тук е била настанена българската църковна община. След Освобождението сградата е преустроена като са вмъкнати елементи от типичната за България Възрожденска архитектура.

От 1956 г. насам сградата е преустроена за исторически музей, чиито експозиции обхващат периода до 1878 година. Сградата е обявена за паметник на културата.

Кръстатата казарма

Кръстата казарма във Видин е построена през 1801 година, като е заела мястото на градината на Стария сарай (Двореца на Пашата). Сградата се иззползва за конак от еничарите, а покрит дървен мост я свързва с построената оръжейна работилница в съседство. След Освобождението сградата се използва за съд, а после и за казарма.


Днес музеят "Кръстата казарма" е част от регионалния музеен комплекс във Видин, като поради своята уникалност сградата е обявена за паметник на културата от местно значение. От 1969 г. в нея е разположена етнографска експозиция, представяща традиционната култура на населението от Видинска област от края на XIX до 20-те години на XX век.


Артефактите заемат двата основни етажа, а в няколко зали са изложени ценни експонати, разкриващи живота и бита на местните хора - обредни и традиционни носии, тоалети и предмети от градския бит, др. Обяснителните текстове са на пет езика — български, руски, английски, немски и френски, което значително улеснява посетителите.

Мост ′Нова Европа′

Мостът "Нова Европа", известен още като Дунав Mост 2, е новоизграден пътен и железопътен мост над река Дунав, който свързва градовете Видин в България и Калафат в Румъния. Благодарение на изграждането на моста, транспортната мрежа в страната се интегрира по-тясно в европейските транспортни мрежи.


Проектът е част от Паневропейския транспортен коридор 4, като има важно значение за цялата югоизточна транспортна ос на Европа, както и за трансевропейската транспортна мрежа поради възможностите за комбиниран транспорт и за прехвърляне на определени обеми трафик от шосе на железница.


Мостът е с дължина 1971 m, като разполага с по две пътни ленти във всяка посока, единична електрифицирана железопътна линия и велосипедна алея. Работите по инфраструктурата включват изграждане на нова товарна железопътна гара и 7 km нова железопътна линия, реконструкция на съществуващата пътническа гара и строителство на четири пътни възела на две нива.

Разходка по река Дунав

Ако искате да се насладите на разходка с лодка по река Дунав, да разгледате отблизо новия мост, да плажувате по многобройните пясъчни острови по реката, моля свържете се с нас за съдействие.

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Най-величествените скали, които обграждат Белоградчик са Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът.

 

На 4 км от град Белоградчик, около пещерата Лепеница има друга голяма скална група, където най-внушителната фигура е на Динозавърът. Около с. Боровица са разположени Боров камък и Пчелен камък. От терасата на прочутия Мислен камък може да се наблюдава безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина. Пред тази гледка човек онемява.

 

Наименованията на всяка скална фигура са плод на народното въображение. Флората около скалите включва много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други. От Белоградчик тръгват няколко пътеки, виещи се край Белоградчишките скали, подходящи за разходки с велосипед.

Пещера Магурата

Пещера Магурата притежава богати по форма и размери образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, а също и "пещерно мляко". Освен с красотата си и с внушителните си размери, пещерата впечатлява с  "Големият сталактон" с височина над 20 м. и диаметър на основата 4 м. и "Падналият бор"- най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м. и диаметър в основата 6 м.

 

Според геоложки проучвания, образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. Всъщност в една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано. Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха.

 

Слънчевият годишен календар от късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха са с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките се е съхранявала информация за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи.

Сърбия и Румъния

Ако пък градската градина във Видин не ви стига за разходка и ви се ходи в чужбина - град Калафат (Румъния) е на около 10 км от Видин и една такса от 7 Евро за преминаване на моста. Винетка, ако сте само до града, не е нужна.


Искате ли да опитате най-вкусната скара (след BBQ Dunava, разбира се), то тогава ви препоръчваме да посетите град Зайчар (Сърбия). Той се намира на около 45 км от Видин, няма такси и не са нужни винетки. Просто минавате границата и се наслаждавате на чудесна скара. Попитайте вашия сервитьор за някоя наистина хубава ‘Кафана’.